ПИШМЯНСКИ ПЕСНИ
Мара Заманчева, „певицата на Пишмянкьой“, успява да съхрани типичното слово и пишмянските народни песни,
носещи духа на Тракия във времето.
Битови
Песента за Георги Заманчев
Гира смоквите (сушени смокини) уднесе,
смоквите и папуцето (ръчно изработени обувки).
Гира навътре увлезе,
Стана навънка излезе.
И чака Гира, и чака
да дойде Стана невяста.
Стана Гира, отиде си
и на батя си думаше:
– Бате ле, Георги, бате ле,
нашата, бате, невяста,
твойта пуста главеница,
пак ми е гла́ва дигнала,
вс Чанта ѝще да бяга.
Я Георгю му съ наеди,
той сбера чорбаджието,
у Станине утидая,
послая рогозината,
седная на сулдурмътъ.
Попът си Стани думаше:
– Извадай, Стано, извадай
Георгюви крини мишани.
Три години, три мишана,
четвъртият бе ешкере.
Сички гу, Стано, знаея,
мало, Стано, и гулямо.
Ку ти, Стано, домилява,
немой му враща мишанът.
Сичко му Стана върнала,
ала му Стана запряла
копката синджирлията,
пръстенът бурмалията.
Тя ги Стана затиряше,
дето Георги утудаше (отиваше),
дето при Стана лежаше.
Песен за баба Стама
Бре, терзията Димитър
зе си Димитър аршинът,
аршинът и ножниците.
Той на Пишмян утидая
у Стама Кадикьовката,
Стаме гунка (късо яке) да съшие,
Марги човени кальчуне (дълги терлици).
Отде е Мара зачула
пет чушлинки (шушулки) бубайк (памук) зела.
Трите на път утрябила,
двете за там устаила.
Детски залъгалки
Кац, кац, бабичка,
напрела е бабичка
двечки – трички врътенца.
Тъче ги баба, смотала
котету му нугите,
мишкету и зъбите.
Рипнало коте на мишка,
сгълпили баби прелоту (преждата).
Чудила се бабата,
щу да си стори прелото.
Тя гу баба продала
за винце и за ракийка.
Пила, та съ напила,
легнала да умира.
Дошъл дядо от нива,
нашъл баба умира.
Та щу ѝ съ лякове,
две кукуди (тояги) дрянови
на третата габрови.
Търчете юнаци,
Марко бере калпаци.
Търчете деверье,
Стоян бере гребенье.
Търчете, лельки,
Иван бере зельки.
Това се повтаряло монотонно, докато заспяло или бебето, или бабата.
Банил войвода
На тази песен се играе „търчаната“, вид хоро. Нареждат се 4 – 5 моми от едната страна и 4 – 5 моми от другата. Едните пеят и вървят напред към другите и след това се връщат, а другите отпяват:
Отдолу иде (3) Банил войвода. (Връщат се назад.)
(Другите излизат напред и пеят.)
Рубиня кара (3) влашка влаиня.
– Мъри, рубиньо, (3) влашка влаиньо,
щу диван (права) стувиш (стоиш) (3) и сълзи рониш?
Даль ти домиля (2) влашката земя (2) и буйдинската (будапещенска)?
– Не ми домиля (2) влашката земя (2) и буйдинската.
Най ми домиля (3) мъжкото дя́те (2) в златната люлка.
– Мъльчи, рубиньо, (2) немой плака́ти.
Медна ке пчела (3) оттам минати,
подбизя (накърми) ке ти (3) малкото дете.
Силен ке вятер (3) оттам дувнати,
залюля ке ти (3) малкото дя́те.
Песен за главеници
Снощи, мале ле, утидъй
на студен, бистър кладенец.
Тамо си, мале ле, заварий
едно ми младо пътниче.
Той си кончето държеше
и си на мене думаше:
– Море, девойко, девойко,
извади вода студена,
кончето да си напоя.
Ази му, мале, извадий
дванаесте аркумички (малки бакърчета).
Той си кончето напои
и си мъ, мале, попита:
– Главена ли си иль не си?
– Ем съм главена, ем ня́ съм.
Любе ми войник утиде,
ся става девет години,
нито ми хабер провада,
нито пък си доуда.
Той си мъ, мале, попита:
– Да видиш, познаваш ли го?
– Познавам си го, пътниче,
той личен мишан (белег) имаше
над лява стра́на, над о́ку.
Той си перчемът подигна
и си мишанът показа.
От там съ, мале, познайме,
че сме си двама главени.
Любовна песен
– Мър, Трандафилко, църна чуряшко,
щу одиш боса по лятна роса?
Дъль тъ майка ти все вечер кара,
все вечер кара все на вечеря?
– Дей лудо, лудо, лудо, та младо,
майка мъ кара все зарад тебе.
Заради тебе, заради мене.
Защо минаваш пред наште двори?
Китка набираш, от нашта бахча,
китка набираш, китка ми даваш.
– Мър, Трандафилко, църна чуряшко.
Веке ти не ща, не ща замнати.
Китки ти не ща, не ща набрати.
Да ня́ съ кара твоята майка,
да ня́ се кара, да ня́ тъ гъльчи.
– Дей гиди, лудо, лудо, та младо,
замнавай, лудо, замнавай, младо.
Нека се кара моята майка,
нека се кара, та нека гъльчи.
Празнични
Коледна песен за малката мома
– Мари, моме, малка моме,
щу съ криеш зад майка си,
зад майка си, зад татка си?
Ние ня сме угледаше (съгледници),
най сме ние коледаше (коледари).
Тебе пеем, малка моме.
Тебе пеем, Бога славим.
Тогаз стана малка мома,
та разгледа низ юнаци.
Дануй виде нейно либе,
нейно либе, рудо (най–хубавото) ягне.
Коледна песен за момата за женене
Изтекло е ясна звязда
от високо ясно небо.
Тя рассветня низ бял Дунав,
низ бял Дунав, покрай море.
То не било ясна звязда,
най ми била малка мома.
На Дунав съ угляваше
с огледало кокалено
и сама съ нарицаше.
– Ой, ти, боже, по–мил боже,
Нъли дъ бяй по–височка,
по–височка черноочка.
Два бяй града разградила,
турчинът бяй разтручила,
попувету разпопила.
Коледна песен за ергените
Тръгнал ми е рабър юнак
Коладе ле…
Да съ глави, да съ жени
Коладе ле…
Песен на овчарите по Великден
Тръгнал ми е Свети Георги
да обида (наглежда) по овчаре,
по овчаре, по другаре.
Среща срещна две светици,
Света Петка и Неделя.
– Ой, тъ тебе, Свети Георги,
чим къдя си ти потръгнал?
– Тръгнал съм си да обидам
по овчарье, по другарье.
Здраво ли са презимяли
и здраво изягнили.
– Върни ми съ, Свети Георги,
ние сега оттам идеме.
Овцете съ изягнили,
козите съ изкозили.
Великденско баене за пътниците
Пътник пътниче подмина,
той за Лазарье попита:
– Бре, ня гу ли сте видели?
– Видели сме гу, видели.
На Цариграда седеше,
Той си кончето ковеше.
Със позлатени петъли (подкови),
със посребрени мухове (пирони).
Великденско баене за майката с малко момче
– Сиви, бяли лебедье, Лазарю,
чим къдя сте лятали?
– Лятали сме, лятали, Лазарю,
по цареви дворове.
– Щу царица чинеше, Лазарю?
– Мъжко дяте държаше, Лазарю,
капата му нижеше.
Един редум алтънье, Лазарю,
я друг редум грошевье.
Пишмянци казвали: „Ако искаш дъщеря ти да се омъжи за добър мъж, много да я пременяваш, дрехите да са килисани, ризите да са бус бяли и ръкавите — бродирани.“
Великденско баене за ергените
Тува мина, Лазарю,
лефтеро (неженено) момче,
я му речите, Лазарю,
вън да излезе.
Да си избере, Лазарю,
от Лазар мома.
От Лазар мома, Лазарю,
лична девойка.
Великденска песен
Мома платно бяло бялеше,
тенко платно лелено (ленено),
лелено, мелезано.
Овчар оди по брягом,
той брягове рунеше (ронеше).
Девойка гу караше (караше му се):
– Бре, овчарю, гидийо,
немой оди по брягом,
немой рони брягове,
че ке платно да бяла,
тенко платно лелено,
лелено мелезано.
– Айде да съ вареме (надпреварваме),
вареме, шареме.
Еку ти мъ надвареш,
ше ти зема платното.
– Еку ли тъ надваря,
ше ти зема стадото.
Варили съ, шарила,
мома момку надвари
със дванайсе снопове,
с двайсе и две ръкойки.
Мома кара и пее,
овчар търчи и плаче,
къпини съ молеше:
– Дръж, къпино, момътъ,
момътъ за нугътъ
да си зема стадото.
Лазарски песни за мома
Израсло е, Лазарю, калинчица
на момини, Лазарю, равни двори.
То не било, Лазарю, калинчица,
най ми било, Лазарю, малка мома.
Къргуй (сокол) върка, Лазарю, на небето,
трепне с крилце, Лазарю, посгребе я.
Отнесе я, Лазарю, на небото,
на небото, Лазарю, на гнездото.
Да му пили, Лазарю, дребни пильце,
дребни пильце, Лазарю, къргуйчета.
В събота е Лазаровден, а в неделя преди Великден — Връбница. 40 дни след Великден е Спасовден, винаги в четвъртък. Панагирят в Пишмян бил преместен от Атанасовден на Спасовден в Сарафово (тогава бил Панагирят на енеджии).