Българските села в Турция имали известна автономност. Обикновено във всяко село имало по двама пазванти (турци), които пазели по нивите и се грижели за събирането на данъците през есента. Данъците били под формата на една десета част от цялата продукция. Бабата на Мара Н. често казвала „Пла́ти си данъка, на́криви си ка́пата“. 

В селото хората се занимавали със земеделие и животновъдство. Всичко, което се сеело, трябвало да се посее на пълна месечина. Отглеждали жито, царевица, картофи, сусам, имали лозя и орехови градини, а от орехите правели олио. Имали и черничеви градини (дудлуци), гледали копринени буби, а жените тъчели коприна от пашкулите, които киснели във вряща вода. Всичко се обработвало ръчно, боядисвало се и се килисвало (изглаждало, пресовало). След това се шиели дрехите — викали терзия (шивач), който отсядал в къщата и шиел дрехи за цялата фамилия. 

Жените освен с нивите, се занимавали с приготвянето на зимнина, булгур, петмез, нишесте и др. Всичко се приготвяло ръчно. Нишестето се правело от картофи или жито. Картофите се режели на тънко, заливали се с вода, а нишестето като по–тежко се отделяло и падало на дъното. Картофите се махали и на силното слънце нишестето изсъхвало. Веднъж седмично се месел хляб с квас за семейството, а в друг ден се месел хляб за овчарите и кучетата. След като опечели хлябовете, ги носели с катъри до къшлата (земя, нива в края или извън селото), която се намирала близо до Голямото кале. Фурната едно време била зидана пещ. В нея печали хлябове, баници, гергьовското агне. На Великден и Гергьовден задължително печали агне, пълнено с булгур и дреболии. Слагали в голяма тава цялото агне, а за да не изгори, отгоре нареждали лападови листа. Когато се палела пещта, комшийките си казвали една на друга и всяка виела по 1 – 2 тави баница, защото пещта побирала около 7 тави. Събирали се и по 7 – 8 големи хляба от по 1 – 1,5 кг. Когато се печал хляб, първо жарта се издърпвала пред фурната, фурната се помитала с пометалник и чак тогава хлябът се слагал да се пече.

В понеделник преди Сирни заговезни цялата посуда се изварявала в голям казан с пепел и домашен сапун. След това вадели съдовете, миели ги на чешмата и всичко светвало от чистота. На Сирни заговезни или както пишмянци казвали — на Прощавалка, децата ласкали. Вземала се точилка и на края ѝ се връзвала халва, която децата се опитвали да уловят с уста. Освен това по–младите идвали да целунат ръка на възрастните и ги молели да им простят: „Ако съм сгрешил нещо, да ми простите.“, а възрастните отговаряли „Простено да е!“.

Старите пишмянци постели повече от 200 дни в годината. Вероятно това допринасяло толкова много за тяхното дълголетие. Мара Заманчева например постела всяка сряда и петък и спазвала всички други пости, а три дни преди Великден тримеряла (правела сух пост без храна и вода). Тя доживяла почти до 100 години. Не обичала сладко, но за децата правела петмез с рачели, грозденица и мармалади. Сушали и плодове (сливи, ябълки, круши) за ошав. Зимата пък варели компот от сушени плодове. На 22 март по време на великденския пост се пържели лангиди за децата. Това бил празникът на „Св. Четиридесет мъченици“. На родилките също се пържели лангиди, поръсвали се леко със захар и им се занасяли към двадесетия или тридесетия ден от раждането. По Коледа пък се пържели мекици.

Четвъртък преди Великден се боядисвали яйцата. Първото яйце било червено и с него се баело за здраве на децата, след което се слагало пред иконата и стояло там. На следващата година старото яйце се счупвало и ако било пълно, новата година щяла да бъде плодородна. При баенето с червеното яйце си имало специални думи. Повтаряли се 2 - 3 пъти, ако детето било едно, но ако били повече, се минавало само по веднъж. Правели се кръгови движения по лицето на детето и се казвало:

От море до море, до бялите каменчета,
Живкова майка да стори Живко (името на детето) червена газа (червена риза).
Тогава и Живко чóбул да вади. (Детето се чуквало с яйцето по главата.)

В петък се месели козунаците, а в събота се печали само курабийки. Мара Заманчева казвала, че ако се нарушал този ред, щяло да е на беднотия. Най–вече яйцата не бивало да се боядисват в събота.